Поглеждайки назад в историята, египетските свещеници вече са си помагали с радиестезичните измервания, за да направят енергийна диагноза с помощта на вилица, както може да се види във фреските и артефактите, открити в гробниците на фараоните в Долината на царете (3000 до 332 г. пр.н.е. ). Парацелз в XV в. пише за специалната роля на Гадателската пръчка в някои видове лечения.
След това, във времена по-близки до нас, основите на биорезонансния подход са положени през 1925 г. от руския инженер Георги Лаховски, който публикува книга, озаглавена „Тайната на живота“. В нея той постановява, че всяко живо същество излъчва радиация (или електромагнитни сигнали), и че клетъчното ядро подобно на радиопредавател ​​действа като електрическа осцилираща верига.
През 1945 г. професор Бър от медицинския отдел на Йейлския университет в продължение на 7 години провежда обширни изследвания, които потвърждават, че всички живи организми излъчват повече или по-малко сложни електромагнитни вълни. Той демонстрира, че тези „полета на живота“ могат да се използват за прогнозиране на появата или влошаването на възможно заболяване, като се отбележат техните вариации.

През 50-те и 60-те години на миналия век д-р Райнхолд Вол, немски лекар, се превръща в пионер на съвременната електроакупунктура въз основа на научни доказателства, сочещи, че електрическото съпротивление от китайските акупунктурни точки по меридианите варира в зависимост от нашето здравословно състояние.

Според него хиперфункцията (активиране, стимулиране на орган или система, възпалителни състояния) намалява електрическото съпротивление (mW) на меридиана, свързан с този орган/система в тялото и води до повишена проводимост (mV). По същия начин хипофункцията (функционално забавяне и дегенерация) увеличава електрическото съпротивление (mW) на меридиана, свързан с органа/системата, причинявайки намаляване на проводимостта (mV). 

Той също така открива, че ефективните хомеопатични лекарства, както и някои билкови и биохимични терапевтични агенти, държани директно върху кожата, нормализират този тип необичайна резистентност. Същият принцип се прилага и ако лекарствата и терапевтичните средства са поставени в затворена електронна верига между пациента и лицето, което прави теста. По този начин, ако зле поносими вещества/алергени са били поставяни във веригата, те са причинявали повишаване на устойчивостта на кожата в засегнатите акупунктурни точки. 

Клиничното приложение на тези открития става известно като електроакупунктурата на Вол (EAV) и се превръща в основа за разработването на многобройни видове биорезонансни тестове. Терминът електродермален скрининг (ЕДС) е по-модерното име за този тип тест, който се основава на електрическото отчитане на реактивността по повърхността на кожата.

В продължение на повече от 30 години, започвайки през 60-те години на миналия век, друг изследовател, д-р Робърт Бекер, задълбочено изучава връзката между човешката физиология и електричеството (електромедицина). Той извършва множество тестове и доказа, че електрическата стимулация с постоянен ток може да насърчи заздравяването на костите и други тъкани и дори тяхната регенерация. Неговата книга “Teлесното електричество” (The Body Electric) разказва завладяващата история на нашата биоелектрическа природа.

През 70-те години на миналия век д-р Морел в Германия използва енергията от собствените трептения на телата на пациентите, за да им проведе индивидуализирана и ефективна терапия, която поставя началото на нова ера в холистичната медицина с появата на така наречената биорезонансна терапия.
Също в Германия д-р Шимел е успял да опрости подхода на многоточковата акупунктура според Вол (EAV). Той открива, че може ефективно да се тества всяка субстанция (храна/лекарство/билка и т.н.) с помощта на специално подбрани хомеопатични крушки в електронната верига между пациента и тестера. Той дава на този вид тест името „Вега“ и нарича тези специални крушки „филтри“.

Професор Поп открива, че ДНК е източникът на "биофотони", отговорни за задействането на биохимични реакции в живите клетки. И накрая, Пол Шмид успява да проектира антенна система, която е във фаза с фините електромагнитни трептения на Шуман, усилвайки ги електронно и чрез използването на компютъризирани системи за търсене на тъканни реакции чрез биорезонанс.

Наистина, биоенергийните системи на тялото са достъпни чрез радиестезия с махало, кинезиология (мускулно-умствен тест), електроакупунктура според Вол (АКВ) и чрез Вега теста. 

От 80-те години на миналия век до сега са били разработени различни биоенергийни или биорезонансни устройства за диагностични и лечебни приложения. Съвременните устройства за електромагнитен биорезонанс вече са напълно компютъризирани и обикновено включват набор от предварително програмирани диагностични и терапевтични програми и трептения.

Разгледайте нашите полупрофесионални биорезонансни апарати!